Наистина бе пълно, обаче. Чакахме трийсет минути, за да може всички да влезем, а вътре в самата галерия бе достойна за уважение тъпканица и едва се разминавах с някой и друг почитател, решил да се бори с табутата на обществото в еротична насока. Публиката бе общо-взето такава, каквато предполагах, че ще е – смесено количество млади артистични персони, които всъщност нямаха толкова артистичност в самите себе си, колкото в разноцветните си и крещящи дрехи и вече закоравели „вълци” на изкуството с неизменните каскети, неизкарващи цигарите от устата си и дърдорещи някакви думи и словосъчетания, които и те самите едва ли си разбираха. По едно време ми писна да слушам бръщолевеници и си сложих слушалките на плейъра, пуснах музика и започнах да разглеждам.
Елия със сигурност имаше талант, но той си личеше в много малко от изложените нейни произведения. Повечето по-скоро бяха насилени, и за мен това им личеше – сигурно и за другите присъстващи, всъщност. Разликата бе, че другите очакваха тази насиленост, за да се впише авторката в техния затворен кръг на сложни концепции, формулировки и визуализации, които оценяваха като „изкуство”. Това превръщаше някои иначе потенциални метаморфози на откровени порно картини в естетика с еротичен нюанс (признавам, наистина редица от такъв тип ѝ се бяха получили страхотно), в изопачен псевдо-художествен пиедестал на голи цици и полови органи. Поклатих глава и си припомних защо страня от литературните кръгове и творческите общества като цяло, а действам като вълк-единак. Това момиче тук бе пряк пример на синдрома за мини-обществото, което – независимо дали е политически, художествено, музикално или в какъвто и да е друг аспект обусловано, мачкаше и слагаше в рамки чисто индивидуалните пориви на даден човек. Басирах си задника, че и отгоре, че Елия може да направи десеторно по-добра изложба, но така вероятно би загубила голяма част от аудиторията си, която ѝ диктуваше какво да прави, за да бъде оценена. И щеше да потъне – също като списанието ми.
Размислите ми бяха сепнати от усещането за някакво присъствие около мен и се огледах. Вдясно от мен, досами рамото ми (и всъщност стигащо до него), бе застанало слабо момиче. Бе не по-високо от метър и седемдесет, с буйна и ярка червена коса. Когато видя, че съм я забелязал, тя обърна лице към мен и се усмихна. Имаше добре оформени устни в бледорозово червило, а при усмивката ѝ крайчетата на устата ѝ се повдигнаха пленително. Очите ѝ бяха зелени, но не с похабеното зелено на растителността в кафето, което с Кат бяхме посетили, ами с живия блясък на изумруд, на свежа пролетна трева. Имаше грим, нито тежък, нито лек, подчертаващ очите ѝ и подбран сякаш точно, за да подсили цялостното излъчване на лика ѝ. Може би я бях зяпнал леко – все пак бе адски красива, защото тя ме гледаше насмешливо и очакващо. Почувствах се неловко, което бе рядкост за мен в тази насока, и си свалих слушалките.
- Толкова ли те изненадах? – гласът ѝ бе мек, леко висок и плътен. И отново – сякаш бе абсолютно приспособен за съществото ѝ, за цялостното излъчване, което струеше от нея.
- Ами, всъщност, не. Просто си мислех, че гледаш картината и размишляваш върху нея.
- Може и така да е. – тя се усмихна. – Има ли за какво да размишляваш по нея?
Погледнах платното срещу мен. Куче с мъжка глава и тяло на немска овчарка разхождаше на два крака жена в черно бельо по разнебитен тротоар. Мъжът...или по-скоро главата бе изплезена в някакъв извратен нюанс на удоволствие, членът му беше еректирал. Жената от своя страна имаше нашийник, воден от дебел метален синджир, и бе навела глава към плочките – така, че очите ѝ не се виждаха. Тялото ѝ бе на зряла жена, не на момиче, натежало откъм гърди и бедра, но по привличащ, възбуждащ начин. Елия бе свършила работата си тук откъм внушение, но пък за мен картината не струваше. Помислих малко дали да бъда директен и реших, че – какво пък, едва ли самата авторка се навърташе около зяпачите. Сигурно бе някъде с подбрания елит, който ѝ е помогнал да организира събитието.
- Сигурно има. – отсякох аз. – Въпросът е, че това не е „естетиката”, за която изложбата претендира. Това си е откровено садо-мазо порно платно с анималистични елементи, което цели някакво шокиращо внушение, а постига просто...избледнял опит за провокиране на интереса. Не бих казал, че съм особено впечатлен.
Момичето кимна, но изражението ѝ леко се напрегна. Дали я ядосах?
- Какво би предложил ти?
Потърках брадата си.
- Нищо. Аз не съм художник, едва ли някога и ще бъда, така че не мога да ти кажа. Просто тази картина не е от силните на изложителката, както и много други. Има някои попадения, но това тук... – поклатих глава. – Това тук не е едно от тях.
- Липсва ти аргументация.
- Не му е нужна аргументация, не и подробна такава във всички случаи, за нещо, което не харесвам. Особено толкова директно проявление на изкуството като това тук. – кимнах към картината.
- На мен пък ми харесва.
- Защо?
- Защото ме кара да си задавам въпроси. Защо точно немска овчарка и защо тротоарът е разбит? Какво точно символизират тези две решения, и дали въобще символизират нещо? Какво цели скриването на очите – срам? Или може би прикрива перверзното удоволствие, което жената изпитва, някакви тъмни страсти, които се крият дълбоко в самите нас и можем да ги излеем само на един разнебитен тротоар? А защо не гняв, ярост, безсилие? Стотици емоции могат да се крият само в липсата на нарисувани очи, на един фрагмент от цялата композиция.
В захлас следях набирането ѝ на сила след всяка дума и рязко оформеното отваряне на устата и засилване на темпото с разгръщането на трактата ѝ за тази картина. Бледорозовото червило се движеше нагоре-надолу, докато думите ми се струваха заглъхнали, доста отдалеч, макар че улавях смисъла им. Когато тирадата свърши, погледнах от упор в яркозелените ѝ очи.
- Ами да, може. Изкуството е субективно, така че всеки от нас е прав сам за себе си. В липсата на очи аз пък виждам анонимност. Но аз самият не съм анонимен. – усмихнах ѝ се и подадох ръка. – Аз съм Блек.
Тя също се усмихна и пое ръката ми с топли, но стискащи здраво пръсти.
- Приятно ми е, Блек. Казвам се Елия.
Изображение: Red Hair by americanlauren
Няма коментари:
Публикуване на коментар